С падането на температурите започваме да тръпнем в очакване на първия сняг (и на втория, и на третия), който като бял килим да покрие сивите улици на мрачния град и да придаде приказна атмосфера на света около нас. И когато това се случи, загледани в снежната пелена, покрила земята, внезапно осъзнаваме, че тя всъщност не е бяла, а по-скоро синееща. Защо тогава приемаме, че снегът е бял?

Снежинките са миниатюрни кристалчета от замръзнала вода. Струпани в голямо количество на едно място, водата и ледът изглеждат прозрачни или светло сини. Причината за това е начинът, по който светлината взаимодейства със снежинките и с молекулите въздух, заключени помежду им.

Да започнем с това как светлината взаимодейства със снега. Водата, ледът и сама по себе си снежинката може да изглеждат прозрачни или безцветни, но водата всъщност е полупрозрачна. Разликата е, че светлината може да остане непроменена, преминавайки през прозрачен материал, но преминавайки през полупрозрачен материал се пречупва. Така, когато попадне върху снежинката се пречупва и бива разпръсната от несъвършенствата и формите на всеки кристал. В резултат придобива бяло сияние, точно както купчинка сол или захар изглежда бяла, независимо от факта, че само по себе си всяко кристалче вещество е прозрачно.

Снежинките разпръскват всички честоти на видимата светлина, затова на принципа на верижната реакция се предава бяла светлина. Но това е на повърхността. По-дълбоките пластове сняг или компактно струпаният сняг може да изглеждат сини. Причина за това е по-малкото въздушно пространство между кристалчетата, което намалява и възможността за отразяване на светлината. А плътните слоеве поглъщат достатъчно червена светлина, за да накарат този сняг да изглежда син.

Друг вариант за синкавия нюанс на снега е, да е покрит със слой лед, който от своя страна отразява цвета на небето.