Болести, предавани по полов път – бъди информиран/а
Болестите, предавани по полов път се смятат за нещо срамно и е възможно да мислиш, че не познаваш човек, който е бил заразен. Но истината е, че никой не е застрахован срещу тях. А засегнатите рядко говорят за състоянието си и търсят подробности, когато разберат за проблема. Затова, момичета и момчета, бъдете информирани и взимайте предпазни мерки – навреме! Ето какво трябва да знаете за венерическите болести.
Болестите, предавани по полов път (наричани още сексуално предавани инфекции или венерически заболявания) се предават при сексуален контакт със заразен партньор и в редки случаи след кръвопреливане или използване на общи тоалетни принадлежности. Те се причиняват от различни микроорганизми, бактерии, гъбички, паразити или вируси. Коварни са, защото някои протичат без видими оплаквания, а това може да усложни състоянието като доведе до стерилитет.
Венерическите болести могат да се предадат при орален, вагинален или анален секс. Достатъчен е един единствен контакт със заразен, за да ви прехвърли инфекцията. А имайте предвид, че това не са болести, срещу които се добива имунитет.
Болестите, предавани по полов път се делят на два вида – бактериални (трипер, сифилис, хламидия, трихомониаза) и вирусни (генитален херпес, генитални брадавици, хепатит В). Ако имате и най-малки съмнения за инфекция, не се колебайте да отидете на лекар. Ето по какво да ги разпознаете.
1. Гонорея (по-известна като трипер). Диагностицира се с микроскопско изследване на уретрален и цервикален секрет. Причинител е бактерията гонококи. Симптомите се появяват след десетина дни, но може и по-късно. Свързани са с болки и парене при уриниране. Отделя се гноен вагинален, уретрален или анален секрет. В някои случаи почти няма оплаквания. Ако не бъде лекувана навреме, може да засегне ставите, гърлото, кожата, очите и сърдечните клапи. При жените има риск от възпаление на фалопиевите тръби, а при мъжете – от възпаление на уретрата и тестисите. Гонореята може да доведе до стерилитет и при двата пола.
2. Сифилис. Може да се диагностицира с взимане на кръв 3 седмици след предполагаемото заразяване. Сифилисът се проявява около 30 дни след контакта. Преминава през три етапа, а ето и симптомите им:
- Първичен сифилис – около влагалището, пениса, ануса или устата се появява малка твърда раничка за около 3 седмици. Ако не й се обърне внимание следва
- Вторичен сифилис – развива се 2 до 4 месеца след заразяването. Появяват се обриви по тялото и лигавиците, увеличават се лимфните възли.
- Третичен сифилис – появява се години след инфектирането. Характеризира се с т. нар. „гуми” по тялото и по органите. Гумите се разпадат, а това може да доведе до необратими последствия за органа, в който се намират. Първичният сифилис се лекува с пеницилин. Останалите два могат да се лекуват с антибиотици, но последствията за организма за необратими.
3. Хламидия. Засяга уро-генитиалния тракт при двата пола при вагинален и анален контакт. Протича без симптоми при 75 % от жените и 25 % при мъжете. При жените настъпва влагалищно течение и леко кървене при полов акт, а при мъжете се появява прозрачна секреция, съпроводена с болка, сърбеж и парене, особено при уриниране. Хламидията се лекува, но ако не бъде навреме може да доведе до стерилитет или тежка бременност.
4. Трихомониаза. Заразяването настъпва при вагинален контакт. Много рядко, но е възможно – при използването на общи кърпи или тоалетни принадлежности. Симптомите са налице до 14 дни след инфектирането. При жените се появява течение с неприятна миризма, сърбеж, зачервяване на срамните устни и парене при уриниране. Мъжете най-често са само преносители, защото при тях липсват признаци на инфектиране.
5. Генитален херпес. Появяват се мехурчета върху зачервен участък от кожа. Диагностицира се с изследване на кръвта или течността от мехурчетата. След спукването им се образуват ранички около половите органи, както и парене и болка. След 2 седмици оплакванията затихват, но вирусът остава до края на живота. При отслабване на имунната система или при стресови за организма фактори той се активира. Лечението се извършва с антивирусни медикаменти, но не изцяло.
6. Генитални брадавици. Причинява ги Човешкият папилома вирус. Те са малки образувания със зърнеста обвивка в телесен цвят. Намират се около ануса, вагината или пениса и предизвикват сърбеж. Отстраняват се с мехлеми или оперативно, но колкото по-рано, толкова по-добре, защото премахването им е важна превантивна мярка срещу рака.
7. Хепатит В. 1/3 от инфектираните нямат оплаквания, което прави заболяването много опасно. При тези, които имат, симптомите са мускулни болки, повръщане, диария, главоболие, повишена температура. Урината потъмнява, кожата и склерите на очите пожълтяват. Заразата е по полов път (най-често анален), но и чрез общи игли и преливане на кръв. Необходимо е хоспитализиране. Има опасност да премине в хронично състояние, което може да доведе до цироза на черния дроб. След преболедуване обаче се създава траен имунитет. Съществува и противохепатитна ваксина, която си остава най-добрата профилактика.
Болестите, предавани по полов път са неудобни, но те съветваме да не ставаш жертва на предразсъдъците и срама. Ако имаш съмнения за инфекция, спри сексуалните контакти и посети специалист. Изследвай се, а не се самолекувай. При наличие на венерическа болест кажи незабавно на партньора си, за да се подложи на тестове. И помни – не е открито по-сигурно предпазно средство от презерватива 😉