Няма начин в интернет пространството да не сте попадали на откъси от есето „Парадокс на нашето време“ (или дори на цялото). Авторството му се приписва на различни хора. Едни смятат, че го е написал американският комик, актьор и писател Джордж Карлин, известен с острия си ум и пиперлив език, след като почива съпругата му през 1998 г. Други пък твърдят, че е дело на Джеф Диксън, който го публикува в интернет форум през 1998 г. Трети го свързват с Далай Лама. А според четвърти авторът е анонимен.

Истината обаче е една – авторът на „Парадокс“-ът не е нито един от гореизброените личности. Нито пък е неизвестен. Есетo излиза изпод перото на д-р Боб Муурхед, бивш пастор в Християнската църква на Сиатъл (който се оттегля от поста през 1998 г. след 29 г. служба) още през 1995 г., като част от колекцията му с молитви, проповеди и монолози, използвани в службите и радиопредаванията, които води.

Нека отново заедно да му се насладим и да се замислим колко актуално е за днешната действителност. И за времето напред.

„Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко. Купуваме повече, но се наслаждаваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече висши образования, но по-малко усет, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Овладяхме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които да съхраняват повече информация, да печатат повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите хора и дребните характери, на лесните печалби и повърхностните взаимоотношения. Дните на общи семейни доходи, но на повече разводи, на по-кокетни къщи, но на разбити домове. Дни на спонтанни пътувания, еднократни памперси, захвърлена моралност, секс за една нощ, тела с наднормено тегло и на хапчета, които правят всичко – ободряват, успокояват, дори убиват.

Време, в което има много на показ, но малко в сърцето. Време, в което чрез технологиите можете да получите това писмо и време, в което можете да избирате дали да го споделите или просто да натиснете бутона за изтриване.
Помнете, прекарвайте време с любимите си хора, защото те няма да са наоколо цяла вечност. Не забравяйте да казвате по някоя мила дума на онзи, който ви гледа с благоговение отдолу, защото скоро този малък човек ще порасне и ще се отдели от вас. Не забравяйте да прегръщате горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да му дадете от сърце и то абсолютно безплатно.
Не забравяйте да казвате „Обичам те” на партньора си и на любимите хора, но преди всичко го мислете. Когато са от сърце, една целувка и една прегръдка могат да излекуват душата.
Не забравяйте да се държите за ръце и да цените момента, защото един ден този човек няма да го има.

Отделяйте време да обичате, отделяйте време да говорите и отделяйте време да споделяте ценните мисли в съзнанието ви.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”