Внушителен сборник разкази от автора, поставян на пиедестал в съвременната американска проза.

Като сгъстяват епично проникновение в сурови, поразяващи като куршуми повествования, разказите на Уилям Фокнър пробуждат съкровените качества на мястото, дълбоките пластове от история и легенди и целия страх, жестокост и нежност на човешкото състояние.
Те са населени както с идеални образи, така и с обикновени мъже и жени, изпъкващи върху страниците толкова ярко и неизличимо, че засенчват героите от повечето романи.
Уилям Фокнър е същински гигант в американската литература, прочут по цял свят като един от най-великите писатели на двадесети век. Той преобразява своя „собствен отпечатък“ в апокрифна среда, в която изследва, изразява и предизвиква „старите твърдения и истини на сърцето“.
През най-силния си период, от 1929 до 1942 г., за малко над десетилетие Уилям Фокнър натрупва повече творчески постижения, отколкото мнозина писатели за цял живот. Изумително е как един младеж, който дори не е завършил гимназия и колеж, живеещ в малко градче в най-бедния американски щат, и то по време на Голямата депресия, е съумял да напише книги, намерили място в златния фонд на американската литература.
Комбинирайки символизма и похвата „поток на съзнанието“, той създава нов подход в писането на художествена литература. През 1949 г. е награден с Нобелова награда за литература.
„Аз съм провалил се поет. Може би всеки романист отначало иска да пише поезия и открива, че не може; после опитва с късия разказ, който е най-трудната форма след поезията. И само ако не успее, се захваща с писане на романи.“ – Уилям Фокнър