Порното – вечната тема. В днешните времена на преекспонирана сексуалност е почти невъзможно да избегнеш еротичната пропаганда, разпространена във всички медии. Дали ще е разголената еротика във филмите или хардкор порнографията, която доминира в интернет сайтовете, спокойно можем да кажем, че няма как да избегнем срещата с порното под една или друга форма.

Можем спокойно да констатираме, че порното се превръща във водеща тенденция през последните 20 години, проправяйки си път от скришния ъгъл в кварталната видеотека до челните места във всички видове медии. Моралните и етични дебати относно порното са многолики и разностранни. Те варират от „оскверняване на сакрален акт“ до „право на сексуално себеизразяване“. Едно е сигурно – развитието и разпространението на порно индустрията, и като цяло на порно манталитета, добиват чудовищни размери.

Порно: Историята

Изображения със сексуален характер можем да открием още от праисторически времена. Но концепцията за порно – такова, каквото го разбираме в днешни времена, датира едва от Викторианската епоха. Един от примерите е картината „Олимпия“ на френския импресионист Едуард Мане, на която е изобразена гола куртизанка. Тя предизвиква доста крайни и спорни за времето си мнения. Така се стига до закон, приет през XIX в., забраняващ разпространението, продажбата и публикацията на материали, определени като порнографски, а всички такива да бъдат унищожавани.
Към края на XIX – началото на XX в. нагласите към порното се променят. Едва година след появата на филмовата индустрия през 1895 година, излиза на екран френският късометражен филм „Le Coucher de la Mariée“, в който главната героиня Луиз Уили прави стриптийз. Филмът инспирира жанр от „рискови“ френски филми, в които се показват разсъбличащи се жени. С течение на времето и други филмови компании виждат бъдещите печалби в подобен род филми.
През 1970 г. проучване показва, че стойността на порнографската индустрия към дадения момент се оценява на 10 млн. долара. Шокиращо, през 2001 година подобно проучване оценява стойността на порно-индустрията между 2,6 и 3,9 млрд. долара. В това число влизат всички видове порно – от тези на хартиен носител до лайв камерите и филмите. Подобни печалби винаги трябва да са сигнал за всеки, който се замисли за моралността и етиката в порно индустрията. Както в повечето печеливши сфери, печалбата се поставя на първо място, а на заден план – всичко останало, особено когато става въпрос за промотиране на продукта, който се произвежда.

Порното унищожава ли секса?

Статия, наречена „Проблемът с порното“ разглежда въпроса така: „Темата порнография е толкова противоречива, че в повечето случаи хората заемат крайни позиции, изказвайки мнение по нея. Религиозните общности заклеймяват порното като индустрия, покваряваща мъжете и превръщаща ги в сексуални перверзници и мръсници. Хората в другата крайност възприемат порното като здравословен начин за сексуално себеизразяване. Те сърдечно окуражават околните да изследват сексуалните си интереси чрез порното, без значение колко агресивен или подробен е материалът, който гледат. В повечето случаи те се борят със зъби и нокти, за да защитят позицията, че щом има взаимно съгласие на пълнолетни възрастни и няма вреда, то всичко е в реда на нещата. И не взимат под внимание разрушителния ефект върху индивида, върху жените, върху обществото“.

Гледането на порно материали (от всякакъв род) може да се характеризира с компулсивен характер. Порното е като храната за хората, страдащи от булимия. Веднъж след като човек изгради тези невронни връзки на удоволствие в мозъка си, би било трудно да ги преодолее и потисне.

Не е преувеличено да се каже, че порното може да унищожи живота ви. Фалшивите представи и идеали за сексуално удоволствие и поведение, показвани в порното, действат осакатяващо както на мъжете, така и на жените. Някои хора може да не са съгласни с твърдението, но порното превръща в обекти както жените, така и мъжете. Особено в порно-индустрията двата пола са представяни като сексуални обекти, лишени от нуждата от духовна, емоционална и интелектуална връзка.
Един от другите фактори против порното е именно подкрепата на цялата индустрия, създадена около секса. На хората им се плаща да правят секс, или с други думи порното е показна проституция. За да добием реална представа за сериозността на проблема, трябва да си зададем въпроса: Как бих се почувствал, ако разбера, че моят брат, сестра, майка или баща или въобще някой близък се занимава с порно? Ако отговорът е „некомфортно“, то същият принцип трябва да се приложи и за хората, участващи в порно индустрията.
Друг аспект от порно реалността е създаването на грешни и нереални стандарти за красота – мъжете са с плочки и огромни атрибути, жените са слаби с големи гърди, в повечето случаи силиконови. Когато подрастващи гледат подобни образи, объркват представите си за красота и също така възникват проблеми със собственото самочувствие и самооценка.

Къде е Любовта въобще?

В порно индустрията няма място за любовта и чувствата. Там сексуалният акт се представя много по-близо до животинския. Той е инспириран само с цел задоволяване на нагона. По този начин пак се създават грешни представи за това какво представлява удоволствието от секса. Хора, пристрастени към порното, много често имат сексуални проблеми, имат нужда да прибягват до порно фантазии или филми, за да се възбудят или да се настроят за секс.

Нещо повече, регулярното гледане на порно може да доведе дори до намаляване на сексуалното желание между партньорите. След многократно излагане на мозъка на определени стимули се стига до насищане и те вече не носят нужното удоволствие. Това води до нуждата от тяхното увеличение или промяна – повече храна, повече секс, повече порно и т.н. Получава се един омагьосан кръг, в който участниците имат нужда от все по-наситени преживявания, за да постигнат нужния резултат. Съответно по този начин човек притъпява рецепторите си за удоволствие и ги амортизира ненужно.
Това именно е една от тематиките, засегната в статия „Митът: Порно“: „Порното въздейства по възможно най-елементарния начин върху мозъка: На принципа на експеримента с „Кучето на Павлов“. Оргазмът е едно от най-стимулиращите преживявания. Ако вие асоциирате оргазма със съпругата си, нейният аромат, допир, целувка, тяло, то това ще е вашият източник на възбуда. Ако асоциирате оргазма с виртуална робиня, порно актриса, всякакви методи и техники като БДСМ и т.н., то – това ще са нещата, които ще ви възбуждат. Пренасищането със сексуални представи и изображения, не отключва пътят към наслада от сексуалните преживявания, а ги притъпява. Притъпява сетивата за изпитване на удоволствие от секса. Много култури са разбрали тази вечна истина. Не прокламирам връщането към заклеймяването на женската сексуалност, а казвам, че ще е полезно сексът да не е толкова на показ. Колкото повече сексът е на показ, толкова повече се губи от неговия заряд.“, пише авторът Наоми Улф.
След всичко написано до тук, не искаме да ни разбирате погрешно. Ние не се обявяваме против самозадоволяването. Изследването на това какво ни доставя удоволствие е част от човешката природа и се отнася за всеки аспект от живота. Все пак не случайно всички тези ерогенни зони и центрове са част от човешкото тяло.

За съжаление, обаче, вече от дълги години чрез медиите и порно-индустрията сексуалната интимност се представя по много объркан и нереалистичен начин, който създава грешни представи. Това е довело до унищожението на смисъла на сексуалния акт. През времето той загуби своята интимност, чувството за взаимна отдаденост. А ако искаме да се развиваме като общество и колективно самосъзнание, сегашните ценности, преподавани и налагани от медиите, трябва да бъдат изцяло преориентирани, за да дадат път за нови реалистични представи за секса. Представи, в които няма граници и дефиниции, в които имаме възможност да свържем отново телата си с истинните представи за интимност и удоволствие.