Знаете ли, че коалата не пие вода, отличен плувец е, а новороденото коалче е с размерите на бобово зърно? Оказва се, че не знаем много за тях, а те са толкова любопитни за изучаване! Да си поговорим за тези пухкави австралийски обитатели, които обитават върховете на евкалиптовите дръвчета и сладко хрупат листенцата им!  

Коалата е бозайник с характерно поведение и интересен външен вид. Обикновено можете да я зърнете по короните на евкалиптовите дървета. Тя е един от защитените видове, след като през далечната 1924 г от родната й Австралия са били изнесени цели 8 милиона кожи от коали. Това едва не довело до пълното заличаване на вида им. Днес обаче заплахата е друга – горските пожари, които застрашават евкалиптите, техният дом.

Коалата принадлежи към семейство Коали и е единственият оцелял представител на вида си. Обитава крайбрежните австралийски щати Нов Южен Уелс, Виктория и Куинсленд, както и отделни райони от Южна Австралия. Далечен неин роднина е кенгуруто.

Коалата е с размери от 70 до 80 см. Мъжките достигат 11 кг, а женските до 8 кг. Козината им е твърда и къса. Почти целият си живот (15 – 20 г.) те прекарват на върха на евкалипта. За да се крепят по клоните, използват задните си крака, с които обхващат клона и предните, с чиито нокти се забиват в кората на дървото. По този начин закрепена, коалата прекарва от 18 до 22 часа от денонощието в спокоен, необезпокояван от нищо сън (ако живееше на земята това би било невъзможно). Нощта е времето на нейната активност, тогава тя се катери от клон на клон и си похапва евкалиптови листа и свежи клонки. 

Коалата има завиден апетит и храносмилателна система, която й позволява да се храни цял живот с една и съща храна. Заради обилното хранене нощно време, тя прекарва деня си в сън. По този начин си осигурява добро храносмилане. С еволюцията тя се е сдобила с „хранителни джобове”, в които складира запасите си. Тези джобчета се намират под бузите й.

В природата съществуват над триста вида евкалипти, но коалата се храни с листата на не повече от 20 от тях. На нощ тя изяжда по половин килограм листа, което води до бързо изчерпване на запасите й само на едно дърво. И тъй като крайниците им не са пригодени за ходене, слизат на земята само, за да се преместят на друго дърво. 

Коалите не търсят компанията си. Те живеят в усамотение докато не дойде размножителният период. Достигат полова зрялост по различно време. Женските по-рано – на 2 – 3 години, а мъжките на 3 – 4 години. Чифтосването се извършва по върховете на дърветата и е доста шумно занимание и за двата пола. Трае е от декември до март, а около месец след зачеването женската ражда по едно малко. То тежи 0,3 г и се появява на бял свят без козина, но с добре оформени предни лапички и нокти.

Бебето коала инстинктивно намира пътя до торбата на майка си, която е разположена отзад, а не отпред, както на нейния роднина – кенгуруто. То се придвижва с предните крайници, по пътека от слуз, изпускана от майката, за да маркира пътя му до торбата. Там, в топлия уют на защитената от света територия, малкото започва да суче и прекарва първите 6 месеца от живота си.

Когато стане време да напусне торбеното убежище, коалчето се покатерва на гърба на майка си и се хваща здраво за него. Около 3 месеца са му нужни, за да започне да си набавя самостоятелно храна. През това време е плътно до майка си. Връзката им трае до следващия размножителен период.

Ето още няколко любопитни факта за коалата: