Умеете ли да изслушвате събеседника си? Преди да отвърнете „Да, разбира се”, замислете се върху невербалното си поведение, когато говорите с приятел, който ви споделя радостен или неприятен момент от ежедневието си. Как ли изглеждате отстрани?

Понякога, дори и да си давате вид, че слушате внимателно, езикът на тялото ви издава, че сте разсеяни или нетърпеливи да смените темата. От друга страна обаче ви се иска приятелите да ви ценят и да търсят съвета ви… За да не оставяте погрешни впечатления и за да няма обидени, прочетете съветите ни за изкуството да изслушвате. 

Добрият слушател преди всичко слуша и не говори, докато човекът отсреща не приключи с разказа си. Звучи лесно, но всъщност е трудно да сдържате емоциите и допълнителните си въпроси. Запомнете обаче, че по този начин прекъсвате мисълта на говорещия и го разконцентрирате. Ако се прокрадват и критики, то определено имате проблем с изслушването.

Добрият слушател предразполага. Настанете се удобно срещу говорещия и му създайте усещането, че се чувствате комфортно и сте на негово разположение. Така ще го накарате да се отпусне и да няма усещането, че ви отнема от времето.

Добрият слушател е заинтересуван от темата на разговора. Не е достатъчно да мълчите и да ви е удобно. Ако наистина имате отношение към проблема на говорещия ще ви личи от пръв поглед. Преживявайте разказа, но не преигравайте – ще изглежда твърде театрално.
Добрият слушател не търси занимание за ръцете си и не нервничи с крака. Ако потропвате нервно по масата, играете си с дръжката на чантата, навивате на фуния вестника или просто се чудите къде да си пъхнете ръцете, то по всичко личи, че сте нервни и нетърпеливи. Възможно е от дългото слушане да искате да се включите по темата, но за говорещия ще изглежда, че не ви свърта повече.
Добрият слушател не дава израз на характера си. Ако това, което слушате е в пълно противоречие с разбиранията ви за нещата не правете грешката да назидавате и да размахвате пръст. Постъпвате ли по този начин никой не би разкрил душата си пред вас.
Добрият слушател насочва разговора и задава на място въпросите си. Когато усетите, че говорещият не следва хронологията на нещата е позволено да го насочите към същността. Кратките ви въпроси показват, че слушате внимателно и искате в най-пълна степен да преживеете случващото се.
Добрият слушател не критикува. Вместо това се опитайте да разберете защо е постъпил по този начин, защо е казал това, а не друго. Подкрепете говорещия като се поставите на негово място и чак след това изкажете мнение и дайте съвета си.

Добрият слушател не дава примери със себе си. А ако го прави то е за кратко и с цел да покаже, че се поставя на мястото на другия. След като разкаже за аналогичната ситуация се връща в темата без повече лични отклонения.

Добрият слушател не говори по телефона и не проверява профила си в социалната мрежа, докато приятелят му си излива душата! Ако телефонът ви звъни настоятелно или ви заливат съобщения, извинете се за прекъсването, чуйте за какво става дума и възможно най-бързо прекратете разговора. Едва ли е необходимо да разясняваме защо… просто не го правете.

Е, вие добър слушател ли сте?