Представяте ли си какъв би бил животът ви, ако изпитвате панически ужас от насекоми, гризачи, летене, мръсотия, шофиране и редица други същества, състояния и действия? Не? Тогава вие сте щастливци, щом контролирате най-големият подарък, който природата ни е дала – страхът. Ако обаче страховете ни излязат извън контрол се сблъскваме с другото им лице…фобиите!

Страхът е природен инстинкт, благодарение на който  животните и хората оцеляват като избягват или се защитават от опасностите. Последните научни изследвания в областта класифицират страха като биологическа „алармена система”, която сигнализира за наближаваща заплаха.

Страхът е ключът към оцеляването на биологическите видове и е необходим, за да се предпазваме от злонамерени действия, но когато идват отвън. А какво става, когато страховете ни са на подсъзнателно ниво и как те определят поведението ни?

Страхът има крайна форма, която често е с психологически последици за потърпевшия. Това е фобията. Фобията (от гр.  Phobos – страх) е неоправдан страх от хора, ситуации, обекти и дейности. Основно нейно проявление е желанието да се избегне на всяка цена „заплахата”. В стремежа си да се чувства в безопасност, засегнатият преминава през състояния, които утежняват психическото му здраве – нервни кризи, паника, сърцебиене, треперене, обилно потене и недостиг на въздух. Фобията е тревожно разстройство, което дава отражение върху социалното ежедневие на страдащия от нея.
Според проучване на американски психолози, диапазонът на засегнати от фобии хора в световен мащаб е между 6 % и 22 %. По-голямата част от тях са жени от всички възрастови групи, а за населението над  25-годишна възраст фобиите са второто най-често психическо заболяване (след депресията). Тревога буди и фактът, че цифрите нарастват. Динамичното ежедневие, стресът и усилията, които полагаме, за да си осигурим финансова стабилност, предразполагат склонните към невроза хора да отключват страхове, за които не са и подозирали, че потискат в себе си.

Фобиите (за разлика от други психологически отклонения) могат да се контролират и да не се отразят пряко върху начина на живот. Особено в случаите, когато страдащият няма директен контакт със страха си. Ако, например, човек има фобия от акули (селахофобия), то се предполага, че избягва да плува в австралийското крайбрежие, т.е. огромна е вероятността никога в живота му да не се наложи да се сблъсква с този хищник. Но, ако човек има страх от затворени пространства (клаустрофобия) и изпитва паника всеки път, когато се озове в асансьора, тогава е налице страх, който пречи на нормалното живеене и е необходимо да се потърси лекарска помощ.

Най-важното, което трябват да знаят страдащите от фобии хора е, че това е лечимо заболяване. Пътят е дълъг и осеян със сривове, но резултатите са налице в 75 % от случаите.  Незабавно трябва да се обърнете към специалист, ако:

Обикновено лечението има за цел да „среща” болния със страха му, но поетапно и в безопасна среда. Под контрола на психоаналитика си той постепенно (може да отнеме месеци) свиква със „заплахата”. Дори и да не са излекувани напълно, в по-голямата част от случаите, подобрението е значително и животът на тези хора става по-лесен и спокоен.

Фобиите могат да бъдат от най-различно естество. Те са стотици на брой и учените непрекъснато откриват нови. Ето и част от тях.

Не се срамувайте да говорите за страховете и тревогите си. Дори да ви се струват маловажни не забравяйте, че всичко на пръв поглед безобидно, може да подчини живота ви на законите на фобията.